Можех ли да бъда друг. Лабиринтът на Вселената.

Можех ли да бъда друг. Можех ли да бъда Император като Цезар или Завоевател и Победител като Александър. Можех ли да бъда Откривател и пътешественик като Колумб и Магелан. Можех ли да съм Учен като Айнщайн и Кюри или пък Лекар като Авицена. А може би Пророк и Светец като Свети Йоан Кръстител и Мохамед. Можех ли да съм Бизнесмен и Милиардер като Илон Мъск или Тръмп. А може би Звезда като Ален Делон, Том Круз, Брус Ли или пък Робърт де Ниро и Анджелина Джоли. Или пък да бъда Музикант като Бетовен и Моцарт, Поет като Пушкин или Художник като Леонардо и Ван Гог. А може би искам да съм Извънземен космически пират и пътешественик, който пътува през Космоса до други планети и цивилизации. А може би просто искам да съм като Комшията??? Здрав, прав и корав. Да имам, да съм силен, да побеждавам, да ме обича Господ и да съм късметлия.

Много пъти умът на човека си задава този въпрос и мечтае за друга роля и друг живот но никога той не е такъв или не става точно така както той иска. Умът на човека и неговото тяло, носят в себе си Божествен Дух изкован от Създателя във друго Царство и друго място, което съществува извън Космическата Вселена. Умът и тялото на човека съществуват само като преносител на този дух и служат, за да може Духът да работи и се учи. Господ създаде Космическата Вселена и я направи място за обитаване, където Духовете на човека и Духовете на още много други същества да могат да проявят себе си и да изживеят едно невероятно приключение в което Лабиринтът на Вселената ще ги води и променя така, както заслужават и така както трябва, за да придобият Мъдрост, Любов, Милост, Смирение, Чистота, Хармония, Сила и Вяра. Лабиринтът на Вселената е жива машина, която се подчинява на Господ Син, Господ Исус Спасител, Господ Христос и Патократор. В него са заложени всички Божи Закони. В него е заложена Божията Мъдрост, Божията Справедливост, Божията Любов и Божията Хармония. Този Лабиринт води човека и учи човека. Дава му път, дава му свобода да се прояви и да покаже какво е и какво иска. Дава му всичко, каквото му трябва на всеки етап от неговия прогрес. Всеки живот на човека е стартова точка, която Лабиринтът на Вселената му дава, за да може Духът да направи своя избор и за да може да види резултата от своя избор. 

Книга на Йов. гл.38

3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

Книга на Йов. гл. 39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.