Глупостта на Адам

Имаше едно същество, което беше създадено да бъде работник в градината на Господ. То трябваше да се грижи с Любов и Всеотдайност за всичко, което Господ създаде в тази градина. За Дърветата, за Цветята, за Животните, за всички Чудни Същества, които Господ създаде. Тази роля, Господ даде на човека, да живее заобиколен от невероятни чудеса и да се грижи за тях. Но видя човека Ангелите и си каза: А защо не мога да съм като тях? И Аз искам да съм толкова прекрасен, толкова красив, толкова мъдър, толкова могъщ, толкова, толкова и още толкова по толкова. Видя това Първия Ангел Денница и си каза: Ето в човека има Завист, има Глупост, има Неблагодарност. И реши Ангела, да се подиграе с човека. Каза му, Човече, искаш ли да си като Мен? Искаш ли да си Ангел? Аз ще те науча на Божиите вълшебства, ще ти разкрия Божиите тайни. Нека бъдем Приятели, Другари и Любовници с теб. И съблазни се човека и пожела да бъде Любовник, Другар и Ученик на Денница. И престъпиха заедно Божиите Закони. И стана Денница, Господар на човека и негов Съблазнител. А пред Господа, Денница каза: Господи, Аз искам да изпитам човека и да видя достоен ли е той за твоята Любов, Доверие и Щедрост. А Господ не каза нищо. И така Денница и ангелите му общуваха с човешките същества, съблазняваха ги и ги учеха на вълшебства а Господ пак мълчеше и работеше своите работи. Един ден, Денница пак дойде при Господ и Господ го попита, Деннице, Първи Ангеле, добър ли е човека, достоен ли е за моята Любов, Мъдрост и Щедрост? А Денница каза: Не Господи! Не е достоен човека. Завист и Глупост има в него. Иска да бъде като Ангелите, иска да бъде като теб Господ. И разгневи се Господ и му каза, А ти Деннице, Първи Ангеле, нали пожела да бъдеш Учител на човека? На какво го научи? И предаде Господ, Денница и другарите му на Съда на Старейшините и беше решено, да бъдат изгонени от Божието Царство и заживеят в Нов Свят, за да изпълнят това, което бяха започнали. И тогава Господ създаде Вселената. Чуден и Невероятен свят, изпълнен с милиарди звезди и галактики. Свят, създаден според наказанието, което се наложи на Падналите Ангели и техните любовници, човешките същества. Там те трябваше да изживеят съюза помежду си и да помъдреят и докажат, че могат да се излекуват от греховете си или пък ... да се превърнат в Демонични Същества, които търсят не Любов, Мир и Милост а Зло, Война, Смърт, Егоизъм, Робство и Алчност.

И каза Господ на Михаел, Ела мой верни Ангеле, Ето, пред теб е Новия Свят, приготвен за Денница и Падналите заедно с него. Събери Ангеле моята войска и хвърли Денница и другарите му в този свят. Нека живеят в него и там да докажат Верни ли са на Господ. Достойни ли са за Божията Любов, Мъдрост и Щедрост. 

А пред Ангела стоеше Чудо невиждано. Звезден Вихър от Светлината на милиарди галактики, звезди и планети. Отвън беше малък, голям колкото дърво а отвътре... Безкраен! Невероятна Машина, създадена от Господ. Нов свят приготвен за Грешните Ангели и човека, който падна в съблазните им.

Преклони се Михаел пред Господ и му въздаде Почит, Хвала и Уважение. Велик си ти Господи! Безкрайно Велик, Безкрайно Мъдър, Безкрайно Вълшебен, Безкрайно Справедлив, Безкрайно Благороден, Безкрайно Обичащ. 

И събра Михаел, Божията войска а Господ, предаде Падналите във волята им. И беше запокитен Денница със своите другари, във бездната на Вселената, във Новия Свят, създен от Господ, където Падналите Ангели и техните ученици и любовници, човешките същества, да намерят себе си и да изживеят своята любов, своята мъдрост и своята справедливост. 

Книга на Пророк Исая гл.14

12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,

14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

И гледаше Господ това Падение, гледаше как Денница потъмня и от Първи Ангел се превърна в Първи дявол, гледаше как Падналите му другари, блудстваха с човека и как го мразеха, заради Присъдата си. Гледаше Господ, как Падналите превърнаха човека в техен роб и мъченик, как го учеха на жестокост, военолюбие и егоизъм, как го превръщаха в това за което Адам жадуваше, да бъде като тях Ангелите но вече превърнали се в Демони и Дяволи. 

И му дожаля на Господ. И се разплака. И каза Господ на своя Син, Ела синко, Ето пред теб е Новия Свят, който Аз създадох, за да живеят в него Падналите. Ето, на теб давам Ключа за него и пълната власт над всяка душа и всеки атом в нея. Бъди техен Цар и Пантократор, бъди техен Учител и спаси, колкото от тях можеш. Останалите ще бъдат погубени.