Началото и краят на Адам

 

Послание 1-во на Апостол Павел до Коринтяни, гл.15  

45. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

Когато Господ създаде Вселената, той постави в нея всички грешни души, да изправят Светлината в себе си и да възвърнат това, което бяха загубили. Да възвърнат в себе си чистотата на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божия Мир и Хармония, за да бъдат пак такива, каквито Господ ги създаде, Деца на Господ, Мъдри, Чисти, Блажени, Безстрастни и Непогрешими.

Така и започна своя път Адам, човешкия Дух, който се полъга от по-горните Паднали Ангели и стана техен съучастник в злото. Така той заживя, като земен човек под погледа на своя Създател Господ. 

Господ не го уби заради предателството му а го остави да изживее своите страсти, заедно със тези, които го повлякоха към Греха. 

Битие гл.2

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

За своето грешно дете, Господ създаде свят, който то заслужаваше и който да пресее доброто от злото в него. Свят в който на Адам се даде възможност да покаже на Господ, кой е той и какъв иска да бъде. Дали е Богохулник, Бунтовник, Егоист и Военолюбец или Дете на Мира, Добротата, Милостта и Любовта с които неговия Татко го създаде. Свят в който на Адам се даде Свобода и Време да работи, да желае, да се учи, да страда, да гради и създава, да воюва, да покорява, да побеждава, да служи, да се покорява, да проклина, да благославя, да си създава Господари и Роби, да расте и умножава, да ражда и убива, да се превъзнася и величае, да се принизява и примирява, да хули и боготвори, да взима и да дава. 

Битие гл.1

1 В начало Бог създаде небето и земята.

2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.

14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.

24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.

26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.

31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Това не беше светът на Господ. Нямаше ги Светлите Ангели, нямаше Вълшебни Замъци, нямаше реки от мед и масло, нямаше Блажени Дървета. Този свят беше друг, Нелюбящ и Негрижовен, в който живите същества се изяждат едно друго, за да изживеят всеки нов ден. Студен и враждебен свят, в който Адам трябваше да оцелява с цената на големи страдания. Всеки негов ден беше Борба, всяка нощ беше прекарана в Страх, че може и да не се събуди, изяден, убит, изнасилен или ограбен. Но Господ не изостави Адам. Господ го наблюдаваше внимателно и му помагаше да намери Пътя и Мъдростта, които ще го спасят и ще го доведат до Края на Учението му в което Първият Адам ще се превърне в Последният Адам, за да се превърне Адам от жива душа в животворящ дух и да се завърне при Своя Господ.

За да извърви Пътя от Първия Адам до Последния Адам, за да се излекува от Греха на Падението и Предателството си и да се превърне отново в Животворящ Дух и Ангел, много пъти Адам трябваше да умира и да се ражда в земния свят. Много пъти Адам изпадаше в Плътски Страсти, подмамен от тези, които го заробиха и съблазниха. Те му бяха Учители и Господари но Господ беше по-силен от тях. Той винаги помагаше и показваше на Адам посоката. Господ даде на Адам много Мъдрост. Даде му 10-те Божи Заповеди, показа му, че Божията Мъдрост и Справедливост са над мъдростта и справедливостта на Лъжливите му господари, които в беса си искаха да го помъкнат към бездната, за да изгори с тях. Господ не вдигна ръце, въпреки безбройните престъпления на своите Деца. Той милостиво изпращаше свои Ангели, изпращаше Пророчески и Лечителски дарби, изпращаше Победи и Благословия. Господ изпрати и своя Син, Господ Спасител, който седи отдясно на Престола му, за да постави такова стъпало по пътя на Адам, че никой да не може да го помести и да бъде несломима опора за всеки. Всеки, който стъпеше на това стъпало, можеше да подаде ръка към Христос и да стане негов Ученик и Приятел, за да се спаси. И още много чудеса извърши Господ за своите обични деца. 

Евангелие от Матея гл.21

8 А по-голямата част от множеството постлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

Всеки, който стъпеше на това стъпало, което Христос Господ постави, стъпваше на Пътя, който ще го превърне в Последния Адам или ще до доведе до Последния Етап от Земното му Училище, когато Господ ще го Благослови и ще го Превърне в Дух Животворящ.

Евангелие от Йоан гл.7

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Евангелие от Йоан гл.4

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

Второ Послание от Апостол Павел до Коринтяни гл.5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.

Евангелие от Йоан гл.14

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.

9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

25 Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

28 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

29 И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;

31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.