Божият Дух в нас

Във всеки от нас, живее Божията Светлина, Божията Сила и Дух, които Господ създаде за нас, за да сме живи, за да сме талантливи, мъдри, красиви и обичани.

Това Божие семе на Господ е вложено във всеки от нас и всеки от нас го има. Божието атомче, Божията тухличка, Божието начало.

И защо Господ дойде на земята? Именно, за да напомни на човека за това съкровище, което е скрито дълбоко в нивата му (духът му) и за да му покаже, колко е ценно!

Евангелие от Матей, гл.13

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Как Господ показа, колко е ценно това съкровище? Хиляди го следваха, защото Господ ги лекуваше, хранеше и просветляваше. Слепи проглеждаха, Куци прохождаха, Бесни се укротяваха, Мъртви ставаха от одъра и оживяваха.

Това чудо е Вярата или Божието учение, Божията Мъдрост, Божията Любов, с които "синаповото семе" в духа прораства и от него духа се преражда в Божие дете, Божи ангел, който може всичко.

Вярата не е просто убеждение или вярване, че Господ е Всемогъщ. Вярата е Божието учение, с което семето от Господ се храни и прораства, като голямо дърво в човека. Това не е обикновено дърво с листа и корени. Тук Господ говори за Дърво на Живота, което живее в човека, като в нива на която човека е господар с ума си. Това Божие дърво, ражда Божии Таланти и Способности с които човешкият дух се облагородява и ползва. Корените на това Дърво пият от Божията Мъдрост и Любов, а клоните му раждат плодовете на Вярата. Когато разумът и духът на човека са в съгласие и хармония с Божията воля, мъдрост и любов (когато човешкият дух се преклони пред Господ), тогава човек може да възприеме Чудото на Божието учение и да го оползотвори, тоест да се захрани с него и даде плод.

Евангелие от Матей, гл.13

31 Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.

Евангелие от Йоан, гл.7

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

Евангелие от Йоан, гл.4

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

Евангелие от Матей, гл.17

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.