Да се преклониш пред Господ

Евангелие от Йоан, гл.4

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Господ Всемогъщи, Господ Всемилосърдни, Господ Успокоител и Закрилник, този който създаде Космическата Вселена със своето Вълшебство, Мъдрост и Благородство. Той Господ е колкото велик, толкова и внимателен, добър, смирен, добродушен, щедър и кротък. На всеки Господ е дал свобода да живее и изяви волята си и мечтите си. Господ даде простор на всеки дух да се прояви както желае. За всеки има път и може да избере по собствена воля, дали да признае Господ, дали да иска да изучи Божията мъдрост и Божията любов и да се преклони, за да бъде воден и облагороден или да не го направи и да следва собствения си невеж и слаб разум, който лесно може да бъде оплетен и пленен от съблазните и волята на ловците на душата му.

Ловците са тези, които вече са избрали, да не живеят по Божиите правила, избрали са да следват собствените си представи и собственото си разбиране, кое е добро и кое е зло. Те познават лъжата и измамата, като средство за лесна победа. Те познават войната и насилието като средство за лесно забогатяване и лесна справедливост. За тях Господ е закрил своя път и своята светлина, защото това е бил и техният избор.

Останали без Божията Благодат, те търсят собствена но я намират в страстта от ловуването на човешки души и заробването им. Намират своята благодат в трупането на имане и власт с които да подчиняват своите роби, чрез които да изживяват мечтите си да бъдат велики царе, императори, владики, чорбаджии, гурута, инфлуенсъри и т.н.

Затова всеки път, когато човека избира дали да се преклони пред Господ, той избира и дали да стане роб на онези, които Господ изгони от Царството си, защото не желаеха да го следват и бъдат едновременно смирени и великолепни.