Приказка за Слепите и Глухите

 

Събрали се слепите и глухите и решили да възхвалят Господ. Един от тях, който имал много пари, казал, Ще му направим Голяма Статуя от злато и всички ще и се възхищават . Друг, който бил много мъдър, казал, Ще изрисуваме Господ в Рая на Голямо Пано и всички ще се възхищават. Почнали да спорят, Златна Статуя ли да издигнат или Красива Картина от Рая да изрисуват. Изведнъж един от тях казал, Другари, ама ние нито сме виждали Господ, нито знаем къде живее, как ще го изрисуваме или излеем от злато?!!

И пак се събрали и почнали да спорят, как изглежда Господ и къде живее. Умували, умували и накрая решили да попитат някой свят човек. 

Сетили се за един Просяк, който цял ден им се молил в името на Господ - Създателя на всичко живо, да му помогнат, да го нахранят и облекат. Казали си, той цял ден ни се молеше в Името Божие, сигурно го е виждал. Търсили, търсили но бедния човечец отдавна бил умрял от глад и мизерия. Ами сега ???

Сетили се тогава за един Философ. Той цял ден им досаждал с Божиите Закони. Казали си, Щом знае Божиите Закони, сигурно познава Господ и хукнали да го търсят. Намерили обаче, само гроба му. Философа бил убит с камъни от Разбойници, защото много им досаждал с Истината и Справедливостта. Ами сега??

Почнали пак да спорят. Кой ще ни каже как изглежда Господ и къде живее. Дигнала се голяма гюрултия. Дочул я и Дявола. Отишъл при тях и казал Аз съм Дявола. Мен Господ ме изгони от Рая, обаче Аз го познавам и зная къде живее.

Зарадвали се Слепите и Глухите и повикали Дявола, да ги води и да им разказва как изглежда Господ и къде живее. Нахранили го, напоили го и му станали ученици!